Краткият отговор
Тазобедрената дисплазия е генетично нарушение във формирането на тазобедрената става: костите не се задържат плътно, ставата е хлабава, а с времето това води до артроза. Засяга най-често едри породи, проявява се между 6 и 12 месеца или по-късно, след трета година. Лечението е консервативно (тегло, движение, добавки) или хирургично, според тежестта.
Най-важното от статията
- Дисплазията е вродена хлабавост на ставата, не травма и не резултат от нещо, което си направил грешно.
- Има два пика на проявата: при младо куче под година и по-късно, след 3-годишна възраст, когато се развие артроза.
- Ранната диагностика (рентген и специални тестове под седация от 4 месечна възраст) дава най-много възможности за лечение.
- Дисплазията не значи автоматично инвалидизиране: много кучета водят нормален живот с правилна грижа.
Съдържание
Вадиш кученцето от колата след първата разходка в парка и забелязваш нещо. Задните му крака не вървят съвсем спокойно, движението прилича повече на подскачане, отколкото на нормален ход. Вероятно е нищо, но онова малко съмнение остава. Ако имаш немска овчарка, лабрадор, голдън ретривър или друга едра порода, точно това съмнение си струва да разбереш докрай, защото тазобедрената дисплазия е точно онзи тип проблем, при който ранното разбиране прави най-голяма разлика.
Какво точно е тазобедрена дисплазия?
Тазобедрената дисплазия е нарушение в развитието на тазобедрената става, при което костите не се формират и не се задържат правилно една спрямо друга. Думата „дисплазия“ буквално значи неправилно формиране. Повечето кученца се раждат с напълно нормални стави. Проблемът се появява по-късно, докато растат: тъканите около ставата, които трябва да я стабилизират, се формират неправилно.
Тазобедрената става е сферична: кръгла глава на бедрената кост, която се движи в тазова ямка (ацетабулум). При здраво куче двете части се пасват плътно и връзките държат ставата стабилна. При дисплазия има хлабавост, наречена сублуксация. Главата на бедрената кост не остава плътно в ямката, а се движи повече, отколкото трябва. С всяко стъпване ставните повърхности се трият една в друга по неправилен начин.
Тук е ключовият механизъм, който обяснява всичко останало: тази постоянна нестабилност с годините уврежда хрущяла и предизвиква остеоартрит, хронично възпаление и износване на ставата. Дисплазията сама по себе си не боли много. Болката идва от артрозата, която тя причинява с времето. Затова едно куче може да има изразена дисплазия на рентген и да не показва почти никакви признаци, а друго с по-лека форма да куца видимо, защото артрозата вече се е развила.
Защо се появява и кои породи боледуват най-често?
Причината е основно генетична. Известно е, че над сто различни гени участват в развитието на дисплазията, затова не съществува един-единствен „ген на дисплазията“, който да се тества лесно. Затлъстяването и прекалено интензивната активност в ранна възраст не причиняват дисплазия, но могат да засилят проявата и да ускорят развитието на артроза при куче, което вече носи генетичната предразположеност.
От дисплазия боледуват предимно големи и много големи породи като немска овчарка, ротвайлер, санбернар, кане корсо, чау-чау, лабрадор, голдън ретривър, нюфаундленд, бордо дог и английски булдог. При дребни породи и при котки се среща много по-рядко. Заболяването е по-често двустранно, засяга и двете тазобедрени стави, макар и не винаги в еднаква степен.
Стопаните на едри породи често ме питат „нещо сбъркахме ли във храненето или разходките“. В огромната част от случаите отговорът е не. Дисплазията е заложена генетично, а храненето и активността само влияят на това колко бързо и колко силно ще се прояви това, което вече е там.
д-р Симеон Маджаров, ветеринарен лекар
Какви са признаците и кога се появяват?
При тазобедрена дисплазия кучето обикновено е сковано, избягва движение, боли го при ставане или лягане, трудно се качва по стълби, а походката му се променя, включително накуцване с един или с двата задни крака. Заболяването има два характерни пика на проявата.
Първият пик е при млади кучета, обикновено между 6 и 12 месечна възраст, докато растат. При тях куцотата идва директно от хлабавостта на ставата. Вторият пик идва по-късно, най-често след третата година от живота, когато вече се е развила артроза от годините на неправилно натоварване. В периода между тези две фази куче с лека или средна степен на дисплазия често изглежда напълно здраво, защото болка и накуцване не винаги се проявяват веднага, а може да излязат наяве по-късно.
Типичен признак при по-младите кучета е така наречения „заешки скок“: вместо да движат задните крака поотделно при бягане, кучето ги движи заедно, като заек. Това е сигнал, който заслужава преглед, дори ако иначе кучето изглежда енергично.
За по-подробен списък от ранни, лесно пропускани признаци виж дисплазия на тазобедрената става: ранните признаци, които се пропускат. А ако основният ти въпрос е защо куче куца изобщо, независимо от причината, тръгни от защо кучето ми куца.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя с комбинация от клиничен преглед и рентгенова снимка. При напреднала артроза поставянето на диагнозата обикновено е лесно. Проблемът е при млади кучета без изявени признаци, където хлабавостта на ставата трябва да се провери целенасочено.
Съществуват специфични тестове за откриване на ненормална подвижност на тазобедрената става, като теста на Ортолани и теста на Барлоу, които се извършват под лека седация, защото кучето трябва да е напълно отпуснато. Скринингът за застрашените породи може да започне още от около 4 месечна възраст. Най-точният количествен метод за измерване на хлабавостта на ставата е известен като PennHIP, докато класическата система за оценка на рентгенови снимки при възрастни кучета е тази на OFA (Orthopedic Foundation for Animals). И двата метода изискват точно позициониране на кучето и се правят от специалист.
| Метод | Какво показва | Кога се прилага |
|---|---|---|
| Стандартна рентгенова снимка | Форма на ставата, признаци на артроза при по-възрастни кучета | При явни клинични признаци, обикновено след 1-годишна възраст |
| PennHIP (дистракция) | Точно измерена хлабавост на ставата, независимо от възрастта | От около 16 седмична възраст, за развъдна селекция и ранна преценка |
| Тест на Ортолани / Барлоу | Клинично доловима нестабилност под седация | При млади кучета от застрашени породи, от около 4 месеца |
| OFA оценка | Категория на ставата при кучета над 2 години | За развъдни програми и потвърждение на диагнозата |
Ветеринарят вече потвърди артроза от дисплазия, не остра травма? Точно тук дългосрочната грижа за хрущяла има смисъл. Артро Плюс дава на ставата глюкозамин и хондроитин сулфат, MSM, бромелаин и хиалуронова киселина в една таблетка, за месеци напред, не за еднократно облекчение.
Виж Артро ПлюсКакво е консервативното лечение?
Хубаво е да го запомниш: дисплазията не означава автоматично, че кучето остава инвалид. Ставата понася доста повече несъвършенства, отколкото очакваш, и голяма част от кучетата с проблем в ставите живеят нормално, стига грижата да е постоянна. Консервативният подход комбинира няколко елемента едновременно, а не разчита само на един.
- Контрол на теглото. Оптимизирането на телесното тегло е първото и най-важно нещо при куче с дисплазия. Всеки излишен килограм увеличава натиска върху вече компрометираната става. За сметката по килограми виж колко струва всеки излишен килограм на ставите на кучето ти.
- Подходяща активност. Плуване, бавно ходене, спокойно изкачване на стълби. Обездвижването често е по-вредно от умерената активност, но интензивните натоварвания през уикенда, след цяла седмица покой, влошават състоянието.
- Масажи и пасивни движения у дома, а при по-тежки случаи и физиотерапия със специалист: хидротерапия, лазер, кинезитерапия.
- Топла и подплатена повърхност за сън. При студено и влажно време симптомите на артроза стават по-осезаеми, така че топло място за сън и по-кратки разходки в студ ще усетиш като реална помощ за кучето.
- Хранителни добавки за ставите. Глюкозаминът и хондроитин сулфатът дават градивен материал на клетките, произвеждащи хрущял. Не са обезболяващи и им трябва време, обичайно първите промени се усещат след 4 до 6 седмици редовен прием, не веднага.
Медикаментозната терапия при по-силна болка обикновено включва противовъзпалителни средства, предписани от ветеринарен лекар. Те действат бързо, но дългосрочната им употреба носи риск от стомашно-чревни проблеми, затова се комбинират с останалите мерки, а не ги заместват.
Кога се налага операция и какви са видовете?
Хирургията се обсъжда, когато консервативните мерки не са достатъчни или когато рентгенът показва промяна, при която ранна интервенция може да предотврати по-тежка артроза по-късно. Съществуват няколко групи процедури, според възрастта на кучето и тежестта на проблема.
При много млади кученца с лека до умерена нестабилност и без изявени признаци се обсъжда процедура, която ускорява естествено срастване на част от тазовите кости, за да се подобри с растежа покритието на ставата. Прилага се само в много ранна възраст, докато костите още растат.
При кучета на няколкомесечна до около година възраст с изразена хлабавост, но без тежка артроза, се обсъждат остеотомии на таза: хирургическо преориентиране на тазовата ямка, за да покрива по-добре главата на бедрената кост. Целта е да се предотврати развитието на бъдеща артроза, не да се коригира вече съществуваща.
При кучета с напреднала артроза и силна, постоянна болка крайните варианти са подмяна на тазобедрената става с изкуствен имплант или, при по-леки и по-дребни пациенти, резекция на бедрената глава, при която се премахва увредената глава на костта и се оставя тялото да оформи меко съединително-тъканно „легло“ вместо става. Подмяната обикновено дава по-добра дългосрочна функция и по-бързо възстановяване, но е по-скъпа интервенция. Резекцията е по-достъпна, но възстановяването е по-бавно и резултатът по-труден за предвиждане, особено при по-тежки кучета.
Всяка от тези процедури е сериозна хирургична намеса и изисква опитен екип. Тя не връща ставата в напълно здравословно състояние, а цели да върне функция и да намали болката. Решението се взима индивидуално, според възраст, тегло, степен на артроза и начин на живот на кучето.
Как изглежда животът с дисплазия?
Кога веднага при ветеринар
- внезапна силна куцота, различна от обичайната скованост;
- кучето изобщо не стъпва на крайника или го носи постоянно вдигнат;
- силна болка при най-леко докосване на бедрото или ставата;
- рязка промяна в поведението: отказ от храна, летаргия, скимтене.
Извън тези спешни сигнали, дисплазията в повечето случаи е състояние за управление в дългосрочен план, не еднократен проблем за решаване. Куче с добре контролирано тегло, редовна умерена активност и последователна грижа за ставите може да живее пълноценно години наред. Профилактиката на ниво развъждане е важна за бъдещите поколения: кръстосването само на кучета с рентгенографски здрави стави значително намалява честотата на заболяването, но за конкретното куче, което вече имаш у дома, значение има само грижата оттук нататък.
Артро Плюс
При дисплазия артрозата, която тя причинява с годините, е основният източник на дискомфорт. Артро Плюс дава на ставата 2000 мг глюкозамин и хондроитин сулфат, MSM, бромелаин и хиалуронова киселина, плюс витамини и билков антиоксидантен комплекс, за дългосрочна поддръжка на хрущяла.
- 4,73 от 5 от 494 отзива на клиенти
- За дългосрочна поддръжка, не за еднократна употреба
- Дозировка според теглото, указана на опаковката
от 39 € за 30 таблетки
Виж Артро ПлюсКод SAVE10 за −10% на първата поръчка
Ако основната ти грижа е по-скоро скованост сутрин, а не изявена куцота, виж и кучето куца след ставане от сън, после се разхожда, за да разбереш дали моделът съвпада.
Често задавани въпроси
Ако кучето ми има дисплазия, значи ли, че ще остане инвалид?
Не. Тазобедрената дисплазия не е задължително инвалидизиращо състояние. Ставата толерира изненадващо много несъвършенства и много кучета с дисплазия водят напълно нормален живот при последователна грижа за тегло, активност и стави.
На каква възраст може да се диагностицира дисплазия?
Скринингови тестове под седация могат да се правят от около 4 месечна възраст при застрашени породи. Точен количествен метод като PennHIP дава резултат от около 16 седмици, докато стандартната OFA оценка за възрастни се прави след 2-годишна възраст.
Само едри породи ли боледуват от тазобедрена дисплазия?
Най-често, да. Немска овчарка, лабрадор, голдън ретривър, ротвайлер и други едри и гигантски породи са с най-висок риск. При дребни породи и котки заболяването се среща много по-рядко.
Активността влошава ли дисплазията?
Умерената, редовна активност е полезна, дори необходима. Проблем е обездвижването от една страна и интензивните, нередовни натоварвания (например само през уикенда) от друга. Плуването и бавното ходене са сред най-безопасните варианти.
Кога хранителните добавки за стави имат смисъл при дисплазия?
Най-често като част от консервативния подход, редом с контрол на тегло и активност, особено когато вече има развита артроза. Не заместват хирургично лечение, когато то е показано, и ефектът им се усеща с последователен прием, обичайно след 4 до 6 седмици, не веднага.
Двете тазобедрени стави винаги ли са засегнати?
Много често, да, дисплазията е по-често двустранна. Степента на увреждане в двете стави обаче не винаги е еднаква, затова е възможно едната да причинява явна куцота, а другата да остава почти безсимптомна за по-дълго.
Прочети още
Източници
- ACVS: Canine Hip Dysplasia
- OFA: Hip Dysplasia
- AKC: Hip Dysplasia in Dogs
- VCA Animal Hospitals: Hip Dysplasia in Dogs
Статията е образователна и не замества преглед при ветеринарен лекар.